Какво е здравно осигуряване

Здравното осигуряване в България е финансова институция базирана на принципа на солидарността.

В България здравното осигуряване е задължително по закон. Всеки, който е здравно осигурен по своя преценка може да се възползва и от допълнително здравно осигуряване, което е доброволно.

Има няколко възможности за здравно осигурявана – здравно самоосигуряване, осигуряване от член на семейството, осигуряване от работодател.

Важно е да се знае, че здравноосигурителните права биват прекъснати при не самоосигуряване в период от над 3 месеца.


Какви са разликите между Здравно осигуряване и застраховка Помощ при пътуване

Здравното осигуряване в България стартира като закон в далечната 1918 година.

По време на социализма се променя принципа на здравното осигуряване, като то се покрива изцяло от държавата.

Следващата промяна в принципа на здравното осигуряване настъпва през 1998 година, като в България е възстановено задължителното здравно осигуряване. За разлика от Германия например, където задължителното здравно осигуряване е децентрализирано, в България то може да се извърши единствено към Здравната осигурителна каса. Здравно осигурителните вноски се внасят на месечна база, като здравно осигурителните права се прекъсват при не плащане на здравно осигурителните вноски от 3 месеца. Когато осигурено лице ползва медицински услуги, цената на част от тях (или изцяло) се поемат от „Национална здравноосигурителна каса” (НЗОК ). Това е валидно за територията на България.

Всички видове застраховки като например Помощ при пътуване в чужбина са индивидуални и са валидни само за застрахованото лице.

Застраховката Помощ при пътуване в чужбина осигурява на застрахованото лице денонощна медицинска помощ, където и да се намира в съответствие със застрахователното покритие. Сключената застраховка Помощ при пътуване в чужбина ви спестява възникнали медицински разходи по време на престоя ви извън България, защото те биват покрити от застрахователя при предоставяне на съответни документи изискани от него.

Здравно – осигурителна система във Франция

Здравната френска национална система е създадена през1945г., непосредствено след Втората световна война. Програмата е базирана на професиите на хората. Всички работещи следва да заделят част от прихода си и да го внесат към здравно осигурителния фонд. Съответно фонда покрива рискове като заболяване и връщане на суми за закупуване на лекарства съгласно определени нива. Децата и съпругите на осигурените също се възползват от ползите на здравното осигуряване. Фондовете са организирани и управляват собствените бюджети и се използват за покриване на медицински разноски. Междувременно Правителството има две отговорности в тази система: едната е фиксиране на нивата на медицинските разходи, които се договарят, а другата е да се уверява и проверява, че здравно осигурителните фондове управляват коректно сумите, които получават.

В наши дни здравноосигурителната система във Франция е сходна и се грижи всички жители на страната да са осигурени от някоя от здравните програми. Важен елемент от френската здравноосигурителна система е солидарността: колкото по-болен е човек, толкова по-малко плаща. 80% от разходите на болния се поемат от задължителното, държавно здравноосигуряване, а около 20% от фондове за доброволно здравноосигуряване.

Здравноосигурителнасистема в Германия

Германия има най-старата европейска универсална система за здравеопазване с произход, датиращ от социалното законодателство, Otto von Bismarck's Social legislation, който е включен в законопроекта за здравното осигуряване от 1883. Застраховка "Злополука” датира от 1884 г. В задължителното здравно осигуряване, тези законопроекти първоначално се прилагат само на работници и държавни служители.

В момента 85% от населението е обхванато от основен план за здравно осигуряване, предвиден от закона, който предвижда стандартно ниво на покритие.

Правителството частично възстановява разходите за нископлатените работници, чиито премии са запечатани в предварително определена стойност. Висшите работници плащат премии базирани на заплатите си. Те могат също така да изберат частното застраховане, което обикновено е по-скъп вариант, но неговата цена може да варира въз основа на здравния статус на индивида.